четвъртък, 9 август 2007 г.

Черен PR

МИЛИЦИЯТА в недържавата България е обхваната от треска да се чуди как да симулира че работи. В същност човека който обитава ул. „6-ти Септември” 29 в София е едно олицетворение на мафията на вътрешните работи.
В мафията на вътрешните работи не работят професионалисти. Те нямат нужда от такива, защото престъпност в България няма. Самото управление е престъпност.
И за да симулира, работа мафията на вътрешните работи се опитва да:
- филтрира съдържанието на интернет
- да пази репортериите да не се самонараняват
- да пази чуждестранни репортерите да не подтикват граждани на България да извършат престъпление. Така ще си отворят ненужна работа и хабене на време, което може да се използва за други възвишени цели като тази да се осводомява населението за трудовите успехи на милицията
- да пази стачкуващи миньори да си разбиват главите
- да пази стачкуващи граждани, който са загрижени за малкото останала природа да не ги прегазят колите. Затова за по сигурно ги прибира в РПУ
- да кара циганите да си бият шамари, защото е скучна нощната смяна
- да привиква за сплашване един блогър заради изконното му право според конституция да изрази мнението си
- да осигурява охрана на добре облечени бизнесмени, поради опасения за терористичен атентат
- да гледа безучастно как частни охранители скачат върху главата на паднал на земята човек
Неразкрити показни убийства? Неразкрити "битови" убийства? Само убиец, който си е предал може да очаква да бъде арестуван и ако няма достатъчно пари да се откупи да влезе в затвора.
Мафията на вътрешните работи няма желание, няма професионалисти и няма морал.
Всичко друго e кух PR на балона с въздух наречен ПОЛИЦИЯ.

понеделник, 16 юли 2007 г.

Духът на Тодор Бурмов

Този блог не призовава за насилие, нарушаване на гражданските свободи, расова и малцинствена дискриминация, национализъм, дестабилизиране на установеното управление. Коментарите който призовават към това ще бъдат изтривани.

Този блог изразява моето виждане за околния свят.

Избрах този псевдоним, за да не попадне истинското ми име в полезрението на органите на реда в географската територия, която се намира между държавите Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Черно море. Това ще ми спести посещението в милицията и евентуалното ми самонараняване.
Уточнение :
  • За краткост органите на реда ще наричам милиция, а представителите им : милиционери. Надявам се да не ми се сърдят, но не намирам особена разлика и промяна в тази организация след 1989 година.
  • Не мога да нарека географската територия държава в момента, макар че има доказателства в миналото за съществуването на такава. Мотивите и доказателствата за това - по късно. За момента ще ползвам името България.

Предполагам, че се питате защо съм нарекъл блога лютеница. Защото ми липсва. Липсва ми държавата България. Липсва ми киселото мляко. Липсва ми бялото саламурено сирене. Липсва ми свободата която усетих през зимата на 1989 и 1997.

Истинското си име ще разкрия след около 800 мега секунди. Ако все още съм жив по това време ще живея в Република България и проблемите за които ще пиша в този блог ще са в историята.